поезинки

септември 2, 2008

поетичен експеримент, за чието случване са необходими най-малко двама души. в основата му е заложен игрови принцип: подаване и разиграване на думи, реплики, стихове, дори и контексти. най-общо казано, условието на играта е следното: единият участник написва стихотворение (или просто стих), следващият продължава, като използва определен стих или дума от стихотворението на предходния участник, създава вариации по неговата идея или просто създава нещо ново – и като идея, и като настроение. играта продължава докато се намират желаещи да участват в нея.

16 коментара за “поезинки”

  1. mebbeth каза

    Да започнем откъдето сме продължили,
    т.е. от средата на празнината, от
    липсата на сърцето.
    От танца на сухите тичинки, които
    бяха опрашени несъвършено
    от пчелите и небето.

  2. late каза

    от средата на празнотата
    се роня
    се сливам
    се гоня

    навън е септември
    затварям прозореца
    пълня се
    с последното
    ти присъствие

    понякога както в едно друго
    старо стихотворение просто
    искам да ти кажа
    че липсвам

    затвори вратата
    студено е

  3. mebbeth каза

    понякога, затвори прозореца
    понякога отвори устата си
    и дишай смело
    както пиеш смешен чай,
    както през септември се
    пълниш с листа – догоре
    и преливаш
    студен под стъпките ми

  4. late каза

    пепелникът е пълен догоре
    времето прелива през прозореца
    стъпките ми са глухи
    думите празни
    както винаги
    раста наобратно
    не обличам дрехите си
    покривам се с цветовете на утрото
    телефонът звъни кухо
    не вдигам
    не искам
    не търся
    денят е пореден
    часът неизписан
    по стените слънцето бавно
    разхожда себе си
    завиждам му тайно
    пронизвам го с поглед
    и плавно облизвам светлината му
    накрая се пускам

    студено хвърчило под стъпките на вятъра

  5. с. каза

    завиждам му тайно
    задето
    има тази власт над мен,
    която
    и аз нямам:
    понякога ме кара
    да скачам в локвите,
    да лая като куче
    или да ръмжа като лъв
    с учудване
    че не усещам къде започват
    конците
    които движат
    (внимание: изброявам)
    ръцете ми
    краката
    лудия танц на главата
    всеки косъм поотделно
    сънените малки удоволствия
    нуждата ми да говоря ясно

    (зная само,
    че той държи всички краища
    със присмех
    и само този път
    подарил ми е
    едно начало)

  6. late каза

    скачам в локвите
    търся се наобратно в мислите
    на тъмно
    в неделя
    понякога пиша
    на теб
    който и да си
    която и да си
    измислям истории
    стъпки
    придихания
    сменям перспективите
    погледите
    думите
    в неделя
    на тъмно
    в очите ти

    придвижвам се тихо

  7. rada каза

    Придвижвам се тихо

    в очите ти,

    а всъщност ме няма,
    защото дъждът,
    който кротко валя,
    цяла нощ
    и поля хризантемите,
    вместо мен,
    ме изтри от стената,
    на която
    неотдавна
    се нарисувах сама.

    Но моята сянка,
    неподвластна на времето,
    остана след него,
    мълчаливо подканяща
    да се нарисувам

  8. late каза

    вместо теб
    хризантемите
    облизвам
    сянката им
    преглъщам дълбоко

    отсъствието ти
    нагарча

  9. mebbeth каза

    нагарчат всички изворни води,
    които си сервирам тайно,
    когато теб те няма, затова
    горчиш
    и всички онези смешни филми,
    които гледам, когато си тук,
    за да се разсея от тебе
    са сладки
    и после забъркваме заедно сол
    и захар, забъркваме умора и
    страст и печени фъстъци и се
    забързваме в ритъма на вятъра,
    в ритъма на електричеството и
    газопроводите

  10. late каза

    гълтам жълти хризантеми

    и всички онези
    разфокусирани
    размотани
    разпилени
    образи
    облаци
    стъпки
    когато те няма
    ме няма
    ни няма
    а вятърът празно скита
    между погледите ни

  11. с. каза

    между погледите ни
    точно тази вечер се промъква есен
    докато ти си облян от топли снопи
    светлина
    а аз все още обладавам сянка
    и чувствам как от корема ми
    невидими нишки ме свързват
    със теб

  12. late каза

    невидими нишки
    от корема ми
    неизказани думи
    в дланите
    стикам
    мижа
    навън е студено
    навътре виолетово
    косите ми напускат улиците
    влагата в погледа
    на ничиите къщи
    ме изгаря
    ирзавя
    извлича
    калта е дълбока
    вали
    тича
    шуми
    кръвта ми е синя
    мътна
    бистра
    черна
    в тъмните часове
    на моето раждане
    закъснявам
    времето е дълбоко
    шията ми е бяла
    устните посинели
    вървя
    върви
    ш
    ш
    ш
    ш
    м
    ме и те и те
    пътят е дълъг
    времето дъждовно
    септември е
    кратко е

    калта е дълбока

  13. abrabr каза

    дълбоките мисли
    притискат очите на лятото
    подпухва следесенно
    зимата

  14. late каза

    следесенно

    от ръцете ми капят думи
    ножът е остър
    хладна съм

    отвътре

  15. abrabr каза

    думите
    събличат
    и изхвърлят
    гласните

    а всички останали

    са съгласни
    с прогнозата -

    н а к ъ д е т о
    п о д у х а

Вашият коментар