поезинки
септември 2, 2008
поетичен експеримент, за чието случване са необходими най-малко двама души. в основата му е заложен игрови принцип: подаване и разиграване на думи, реплики, стихове, дори и контексти. най-общо казано, условието на играта е следното: единият участник написва стихотворение (или просто стих), следващият продължава, като използва определен стих или дума от стихотворението на предходния участник, създава вариации по неговата идея или просто създава нещо ново – и като идея, и като настроение. играта продължава докато се намират желаещи да участват в нея.
Да започнем откъдето сме продължили,
т.е. от средата на празнината, от
липсата на сърцето.
От танца на сухите тичинки, които
бяха опрашени несъвършено
от пчелите и небето.
от средата на празнотата
се роня
се сливам
се гоня
навън е септември
затварям прозореца
пълня се
с последното
ти присъствие
понякога както в едно друго
старо стихотворение просто
искам да ти кажа
че липсвам
затвори вратата
студено е
понякога, затвори прозореца
понякога отвори устата си
и дишай смело
както пиеш смешен чай,
както през септември се
пълниш с листа – догоре
и преливаш
студен под стъпките ми
пепелникът е пълен догоре
времето прелива през прозореца
стъпките ми са глухи
думите празни
както винаги
раста наобратно
не обличам дрехите си
покривам се с цветовете на утрото
телефонът звъни кухо
не вдигам
не искам
не търся
денят е пореден
часът неизписан
по стените слънцето бавно
разхожда себе си
завиждам му тайно
пронизвам го с поглед
и плавно облизвам светлината му
накрая се пускам
студено хвърчило под стъпките на вятъра
завиждам му тайно
задето
има тази власт над мен,
която
и аз нямам:
понякога ме кара
да скачам в локвите,
да лая като куче
или да ръмжа като лъв
с учудване
че не усещам къде започват
конците
които движат
(внимание: изброявам)
ръцете ми
краката
лудия танц на главата
всеки косъм поотделно
сънените малки удоволствия
нуждата ми да говоря ясно
(зная само,
че той държи всички краища
със присмех
и само този път
подарил ми е
едно начало)
скачам в локвите
търся се наобратно в мислите
на тъмно
в неделя
понякога пиша
на теб
който и да си
която и да си
измислям истории
стъпки
придихания
сменям перспективите
погледите
думите
в неделя
на тъмно
в очите ти
придвижвам се тихо
Придвижвам се тихо
в очите ти,
а всъщност ме няма,
защото дъждът,
който кротко валя,
цяла нощ
и поля хризантемите,
вместо мен,
ме изтри от стената,
на която
неотдавна
се нарисувах сама.
Но моята сянка,
неподвластна на времето,
остана след него,
мълчаливо подканяща
да се нарисувам
вместо теб
хризантемите
облизвам
сянката им
преглъщам дълбоко
отсъствието ти
нагарча
нагарчат всички изворни води,
които си сервирам тайно,
когато теб те няма, затова
горчиш
и всички онези смешни филми,
които гледам, когато си тук,
за да се разсея от тебе
са сладки
и после забъркваме заедно сол
и захар, забъркваме умора и
страст и печени фъстъци и се
забързваме в ритъма на вятъра,
в ритъма на електричеството и
газопроводите
гълтам жълти хризантеми
и всички онези
разфокусирани
размотани
разпилени
образи
облаци
стъпки
когато те няма
ме няма
ни няма
а вятърът празно скита
между погледите ни
между погледите ни
точно тази вечер се промъква есен
докато ти си облян от топли снопи
светлина
а аз все още обладавам сянка
и чувствам как от корема ми
невидими нишки ме свързват
със теб
невидими нишки
от корема ми
неизказани думи
в дланите
стикам
мижа
навън е студено
навътре виолетово
косите ми напускат улиците
влагата в погледа
на ничиите къщи
ме изгаря
ирзавя
извлича
калта е дълбока
вали
тича
шуми
кръвта ми е синя
мътна
бистра
черна
в тъмните часове
на моето раждане
закъснявам
времето е дълбоко
шията ми е бяла
устните посинели
вървя
върви
ш
ш
ш
ш
м
ме и те и те
пътят е дълъг
времето дъждовно
септември е
кратко е
калта е дълбока
дълбоките мисли
притискат очите на лятото
подпухва следесенно
зимата
следесенно
от ръцете ми капят думи
ножът е остър
хладна съм
отвътре
http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=338.1755
—
думите
събличат
и изхвърлят
гласните
а всички останали
са съгласни
с прогнозата -
н а к ъ д е т о
п о д у х а
—